4 нояб. 2009 г., 21:12

Без теб

1.6K 0 16

Сняг заваля... И вятър излезе.
Лятото гасне във мойте очи.
Слънцето жарко тъй бързо залезе.
Остави след себе си смях и мечти.

Губя се в делници. Сменям посоки.
В тълпата се блъскам. Отново съм сам.
Реки от мълчание, страшно дълбоки,
заливат ме с истини. Сякаш не знам...

В душата си нося безброй откровения.
И щом ме пристегне, ги пускам навън.
Без теб съм обречен - в едно измерение
се чувствам измислен. Живея насън.

Сърцето ми пази все още искрата.
Поддържам я жива... Запалена свещ.
И вярвам, ще дойдеш. Ще спреш на вратата.
Към теб се насочвам. С тъга и копнеж...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво!!!
  • Много, ама много е хубаво...
    А колкото до популярноста, ако човек пише така, едва ли ще му дреме дали е популярен. И да не е, рано или късно ще стане. Пък и на кой му е притрябвало да герой на деня щом има потенциал да влезе в историята. Отплеснах се, но това е защото ме дразни PR кампанията на някои хора.
    Благодаря за усещането от прочита на този прекрасен стих!
  • много хубаво!
  • Жоро, не търся популярност и не броя коментари. Пиша рядко и между другото, не се смятам за поет. И се радвам, когато видя, че някой е харесал мое стихотворение. Това ми стига. Иначе всеки си има някакъв специфичен стил - на мен например твоята поезия ужасно ми харесва - искрена, бърза, увличаща. И в никакъв случай "циркаджийска"
    Така че - спокич. Всичко е добре така, както е
  • мразя такива коментарите като този който ще напиша
    но...
    много
    много
    много
    ие дразня че поезията ти остава в сянка
    дори циркаджия като мен е по- популярен в сайта от теб

    и ще кажеш
    сигурно
    който трябва и може е видял



    Поздрави!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...