Сняг заваля... И вятър излезе.
Лятото гасне във мойте очи.
Слънцето жарко тъй бързо залезе.
Остави след себе си смях и мечти.
Губя се в делници. Сменям посоки.
В тълпата се блъскам. Отново съм сам.
Реки от мълчание, страшно дълбоки,
заливат ме с истини. Сякаш не знам...
В душата си нося безброй откровения.
И щом ме пристегне, ги пускам навън.
Без теб съм обречен - в едно измерение
се чувствам измислен. Живея насън. ...