Nov 4, 2009, 9:12 PM

Без теб

  Poetry » Love
1.6K 0 16

Сняг заваля... И вятър излезе.
Лятото гасне във мойте очи.
Слънцето жарко тъй бързо залезе.
Остави след себе си смях и мечти.

Губя се в делници. Сменям посоки.
В тълпата се блъскам. Отново съм сам.
Реки от мълчание, страшно дълбоки,
заливат ме с истини. Сякаш не знам...

В душата си нося безброй откровения.
И щом ме пристегне, ги пускам навън.
Без теб съм обречен - в едно измерение
се чувствам измислен. Живея насън.

Сърцето ми пази все още искрата.
Поддържам я жива... Запалена свещ.
И вярвам, ще дойдеш. Ще спреш на вратата.
Към теб се насочвам. С тъга и копнеж...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво!!!
  • Много, ама много е хубаво...
    А колкото до популярноста, ако човек пише така, едва ли ще му дреме дали е популярен. И да не е, рано или късно ще стане. Пък и на кой му е притрябвало да герой на деня щом има потенциал да влезе в историята. Отплеснах се, но това е защото ме дразни PR кампанията на някои хора.
    Благодаря за усещането от прочита на този прекрасен стих!
  • много хубаво!
  • Жоро, не търся популярност и не броя коментари. Пиша рядко и между другото, не се смятам за поет. И се радвам, когато видя, че някой е харесал мое стихотворение. Това ми стига. Иначе всеки си има някакъв специфичен стил - на мен например твоята поезия ужасно ми харесва - искрена, бърза, увличаща. И в никакъв случай "циркаджийска"
    Така че - спокич. Всичко е добре така, както е
  • мразя такива коментарите като този който ще напиша
    но...
    много
    много
    много
    ие дразня че поезията ти остава в сянка
    дори циркаджия като мен е по- популярен в сайта от теб

    и ще кажеш
    сигурно
    който трябва и може е видял



    Поздрави!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...