Без теб съм.
Седя сама, в мен е празнина.
Искам да чуеш моя глас, как те викам аз.
Изричам твоето име в тишината, взирам се в тъмнината.
Затварям си очите, спомням си с теб миговете.
Колко щастливи бяхме, аз с теб, ти с мен ,
всеки ден, всеки миг, всеки час.
Сега се скитам аз в пустиня празна.
Мъката ми е така заразна.
Искам да живея, искам да се смея.
Искам аз с теб да съм.
Стена... умирам... плача... крещя... ...