5.12.2011 г., 0:54 ч.

Без теб 

  Поезия » Любовна
700 0 3

Без теб съм. 

Седя сама, в мен е празнина. 

Искам да чуеш моя глас, как те викам аз. 

Изричам твоето име в тишината, взирам се в тъмнината.

Затварям си очите, спомням си с теб миговете. 

Колко щастливи бяхме, аз с теб, ти с мен , 

всеки ден, всеки миг, всеки час.

Сега се скитам аз в пустиня празна. 

Мъката ми е така заразна.

Искам да живея, искам да се смея. 

Искам аз с теб да съм. 

Стена... умирам... плача... крещя...

никой не ме чува... сърцето ми на самотата слугува. 

Обичам те, искам те, желая те, мразя те, дразня се,

избухвам и отново сълзи заливат моето лице. 

Сякаш играчка са отнели на дете. 

Виждам лика ти пред мен, седиш, усмихваш се, 

посягам да те прегърна и се изпаряваш.

Това е само сън, това е блян, ти си някъде там. 

Без теб....

Полудявам, сама се влудявам. 

И пак крещя, избухвам и плача... 

Без теб....

© Шоа Шоа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??