Без теб
Без теб съм.
Седя сама, в мен е празнина.
Искам да чуеш моя глас, как те викам аз.
Изричам твоето име в тишината, взирам се в тъмнината.
Затварям си очите, спомням си с теб миговете.
Колко щастливи бяхме, аз с теб, ти с мен ,
всеки ден, всеки миг, всеки час.
Сега се скитам аз в пустиня празна.
Мъката ми е така заразна.
Искам да живея, искам да се смея.
Искам аз с теб да съм.
Стена... умирам... плача... крещя...
никой не ме чува... сърцето ми на самотата слугува.
Обичам те, искам те, желая те, мразя те, дразня се,
избухвам и отново сълзи заливат моето лице.
Сякаш играчка са отнели на дете.
Виждам лика ти пред мен, седиш, усмихваш се,
посягам да те прегърна и се изпаряваш.
Това е само сън, това е блян, ти си някъде там.
Без теб....
Полудявам, сама се влудявам.
И пак крещя, избухвам и плача...
Без теб....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шоа Шоа Всички права запазени
