Без теб

26 ago 2009, 21:16

Poesía » De amor

751 0 2

Седя във стаята - умислена, смълчана...

Голяма е тъгата ми, щом теб те няма.

Покой не ще намеря в тоз живот,

щом далеч от мен е твоята любов.

Отиде си ти и част от мен умря.

Разсече ти сърцето ми и то замря.

Обрекох аз живота си на теб,

а ти го разпиля навред.

Сковано в лед е моето сърце,

мъртвешка белота покрива моето лице.

И мразя те, и те жадувам в този миг,

пред погледа ми се прокрадва само твоя лик!

Самотата вечна ме обгърна,

в задгробно същество ме тя превърна.

Душата ми самотно скита по света.

Ще намеря ли пак любовта!?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.