Без теб
Седя във стаята - умислена, смълчана...
Голяма е тъгата ми, щом теб те няма.
Покой не ще намеря в тоз живот,
щом далеч от мен е твоята любов.
Отиде си ти и част от мен умря.
Разсече ти сърцето ми и то замря.
Обрекох аз живота си на теб,
а ти го разпиля навред.
Сковано в лед е моето сърце,
мъртвешка белота покрива моето лице.
И мразя те, и те жадувам в този миг,
пред погледа ми се прокрадва само твоя лик!
Самотата вечна ме обгърна,
в задгробно същество ме тя превърна.
Душата ми самотно скита по света.
Ще намеря ли пак любовта!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Тодорова-Вачева Всички права запазени
