Без теб
Седя във стаята - умислена, смълчана...
Голяма е тъгата ми, щом теб те няма.
Покой не ще намеря в тоз живот,
щом далеч от мен е твоята любов.
Отиде си ти и част от мен умря.
Разсече ти сърцето ми и то замря.
Обрекох аз живота си на теб,
а ти го разпиля навред.
Сковано в лед е моето сърце,
мъртвешка белота покрива моето лице.
И мразя те, и те жадувам в този миг,
пред погледа ми се прокрадва само твоя лик!
Самотата вечна ме обгърна,
в задгробно същество ме тя превърна.
Душата ми самотно скита по света.
Ще намеря ли пак любовта!?
© Гергана Тодорова-Вачева All rights reserved.
