4 dic 2006, 12:26

Без теб

Poesía

1.3K 0 2

Това е краят!

Не мога да повярвам!

Не искам край, аз искам вечно
до теб да бъда радостно омаяна!

Защо изчезна ми кажи?
Защо сърцето ми разби?

Да, тъжно е, но утре няма да личи
как вчера имала съм хиляди мечти...
Как тъжно е, че няма да боли -
поне това ужасно чувство в тялото ми да тупти!

Светът си се върти, забравил си ме ти...
А аз се лутам сред луни, угаснали без твоите очи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ellen_rives (Елен Ривес)

за съжаление тази болка може да спре да личи след месец два година но повярвайте болката остава голяма 6

2006-12-04T19:24:20+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Но утре няма да личи, нали? Поздрави!

2006-12-04T15:10:48+02:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0