4.12.2006 г., 12:26

Без теб

1.3K 0 2

Това е краят!

Не мога да повярвам!

Не искам край, аз искам вечно
до теб да бъда радостно омаяна!

Защо изчезна ми кажи?
Защо сърцето ми разби?

Да, тъжно е, но утре няма да личи
как вчера имала съм хиляди мечти...
Как тъжно е, че няма да боли -
поне това ужасно чувство в тялото ми да тупти!

Светът си се върти, забравил си ме ти...
А аз се лутам сред луни, угаснали без твоите очи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • за съжаление тази болка може да спре да личи след месец два година но повярвайте болката остава голяма 6
  • Но утре няма да личи, нали? Поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...