Без теб
Сама отново в стаята стоя,
сълзи обсипват моето лице,
ръце протягам да те намеря в мрака,
ала празни си остават те.
Към небето поглед пак отправям и
сред звездите търся твоите очи,
ала нищо не долавям...
Луната, бледата, мълчи!
С теб си тръгна радостта,
посивя и опустя света.
Отлетяха цветните мечти,
а с тях и хубавите дни.
Сама във стаята стоя.
Заслушвам се във тишината,
с надежда стъпките ти да позная,
но заспивам пак със самотата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
