Сама отново в стаята стоя,
сълзи обсипват моето лице,
ръце протягам да те намеря в мрака,
ала празни си остават те.
Към небето поглед пак отправям и
сред звездите търся твоите очи,
ала нищо не долавям...
Луната, бледата, мълчи!
С теб си тръгна радостта,
посивя и опустя света.
Отлетяха цветните мечти,
а с тях и хубавите дни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up