Без теб
Сама отново в стаята стоя,
сълзи обсипват моето лице,
ръце протягам да те намеря в мрака,
ала празни си остават те.
Към небето поглед пак отправям и
сред звездите търся твоите очи,
ала нищо не долавям...
Луната, бледата, мълчи!
С теб си тръгна радостта,
посивя и опустя света.
Отлетяха цветните мечти,
а с тях и хубавите дни.
Сама във стаята стоя.
Заслушвам се във тишината,
с надежда стъпките ти да позная,
но заспивам пак със самотата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
