Без теб, любов

Любов без посока -

жарава без жар.

Изваян от мъка -

житейски олтар.

С обич и болка те сънувам.

Таен вик на тъга.

Само спомена за теб

с жарта си ме гори

и в нощта

като дъжд валят сълзи.

Мой вик

тъй слаб, нечут.

Моя несбъдната мечта...

Събуждам се от сън,

Любов, ти пак си в мен.

От копнеж ще се върна,

пред Бог се вричам аз

и олтара ти свят

от любов ще озаря.

Мой храм,

най-скъп си ти!