Aug 15, 2013, 11:35 PM

Без теб, любов

  Poetry » Love
705 0 0

Любов без посока -

жарава без жар.

Изваян от мъка -

житейски олтар.

 

С обич и болка те сънувам.

Таен вик на тъга.

Само спомена за теб

с жарта си ме гори

и в нощта

като дъжд валят сълзи.

Мой вик

тъй слаб, нечут.

Моя несбъдната мечта...

 

Събуждам се от сън,

Любов, ти пак си в мен.

От копнеж ще се върна,

пред Бог се вричам аз

и олтара ти свят

от любов ще озаря.

Мой храм,

най-скъп си ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Цвяткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...