Любов без посока -
жарава без жар.
Изваян от мъка -
житейски олтар.
С обич и болка те сънувам.
Таен вик на тъга.
Само спомена за теб
с жарта си ме гори
и в нощта
като дъжд валят сълзи.
Мой вик
тъй слаб, нечут.
Моя несбъдната мечта...
Събуждам се от сън,
Любов, ти пак си в мен.
От копнеж ще се върна,
пред Бог се вричам аз
и олтара ти свят
от любов ще озаря.
Мой храм,
най-скъп си ти!
© Татяна Цвяткова Всички права запазени