15.08.2013 г., 23:35

Без теб, любов

706 0 0

Любов без посока -

жарава без жар.

Изваян от мъка -

житейски олтар.

 

С обич и болка те сънувам.

Таен вик на тъга.

Само спомена за теб

с жарта си ме гори

и в нощта

като дъжд валят сълзи.

Мой вик

тъй слаб, нечут.

Моя несбъдната мечта...

 

Събуждам се от сън,

Любов, ти пак си в мен.

От копнеж ще се върна,

пред Бог се вричам аз

и олтара ти свят

от любов ще озаря.

Мой храм,

най-скъп си ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Цвяткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...