Без тъга

20 ago 2009, 22:00

Poesía

497 0 1

Не бих безразсъдно към теб полетяла,

пленена от звънкия смях,

дори да се гърчи душата ми цяла

и да ме тласка към грях.

Че там, във очите на златните точици,

останаха само метал

и как да гадая - на колко пророчици

повярва, че техен си крал?

Заключени двери към топла камина?

Не вярвам. Това е лъжа.

Отдавна, отдавна за роклята синя

припомням си, без да тъжа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.