stoyna (Стойна Димова)
304 3449
20 авг. 2009 г., 22:00

Без тъга 

  Поэзия
477 0 1

Не бих безразсъдно към теб полетяла,

пленена от звънкия смях,

дори да се гърчи душата ми цяла

и да ме тласка към грях.

 

Че там, във очите на златните точици,

останаха само метал

и как да гадая - на колко пророчици

повярва, че техен си крал?

 

Заключени двери към топла камина?

Не вярвам. Това е лъжа.

Отдавна, отдавна за роклята синя

припомням си, без да тъжа.

© Стойна Димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??