stoyna (Стойна Димова)
304 3449
Aug 20, 2009, 10:00 PM

Без тъга 

  Poetry
478 0 1

Не бих безразсъдно към теб полетяла,

пленена от звънкия смях,

дори да се гърчи душата ми цяла

и да ме тласка към грях.

 

Че там, във очите на златните точици,

останаха само метал

и как да гадая - на колко пророчици

повярва, че техен си крал?

 

Заключени двери към топла камина?

Не вярвам. Това е лъжа.

Отдавна, отдавна за роклята синя

припомням си, без да тъжа.

© Стойна Димова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??