3 jun 2014, 11:47

Без упойка

  Poesía » Otra
2.8K 5 25


Когато автобусът изтъня,
сърцето ми прехапано прескочи.
Клепачите промуши и замря
на бузата бълбукнало поточе.
Започнах да броя от този ден
до следващия път минути тихи.
И хем спокойна съм за тебе, хем
в сърцето ми се ражда болен вихър,
а той е силен - къса и руши
безжалостно. И хапе. Прегладнял,
се храни с крехки, страдащи души -
един израстващ душе-канибал.
Аз нямам сила с нищо да го спра,
усеща пустото без тебе вкъщи 
и рови вляво душе-пещера...
Така ми липсваш! Много!
Дъще...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Големите момичета не плачат 🇧🇬

Големите момичета не плачат
2.9K 2 4

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...