3 jun 2014, 11:47

Без упойка 

  Poesía » Otra
2361 5 25


Когато автобусът изтъня,
сърцето ми прехапано прескочи.
Клепачите промуши и замря
на бузата бълбукнало поточе.
Започнах да броя от този ден
до следващия път минути тихи.
И хем спокойна съм за тебе, хем
в сърцето ми се ражда болен вихър,
а той е силен - къса и руши
безжалостно. И хапе. Прегладнял,
се храни с крехки, страдащи души -
един израстващ душе-канибал.
Аз нямам сила с нищо да го спра,
усеща пустото без тебе вкъщи 
и рови вляво душе-пещера...
Така ми липсваш! Много!
Дъще...

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
  2111 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??