Jun 3, 2014, 11:47 AM

Без упойка

  Poetry » Other
2.8K 5 25


Когато автобусът изтъня,
сърцето ми прехапано прескочи.
Клепачите промуши и замря
на бузата бълбукнало поточе.
Започнах да броя от този ден
до следващия път минути тихи.
И хем спокойна съм за тебе, хем
в сърцето ми се ражда болен вихър,
а той е силен - къса и руши
безжалостно. И хапе. Прегладнял,
се храни с крехки, страдащи души -
един израстващ душе-канибал.
Аз нямам сила с нищо да го спра,
усеща пустото без тебе вкъщи 
и рови вляво душе-пещера...
Така ми липсваш! Много!
Дъще...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Произведението е включено в:

Големите момичета не плачат 🇧🇬

Големите момичета не плачат
2.9K 2 4

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...