3 июн. 2014 г., 11:47

Без упойка

Поэзия » Другая

2.8K 5 25

Когато автобусът изтъня,
сърцето ми прехапано прескочи.
Клепачите промуши и замря
на бузата бълбукнало поточе.
Започнах да броя от този ден
до следващия път минути тихи.
И хем спокойна съм за тебе, хем
в сърцето ми се ражда болен вихър,
а той е силен - къса и руши
безжалостно. И хапе. Прегладнял,
се храни с крехки, страдащи души -
един израстващ душе-канибал.
Аз нямам сила с нищо да го спра,
усеща пустото без тебе вкъщи
и рови вляво душе-пещера...
Така ми липсваш! Много!
Дъще...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Произведението е включено в:

Големите момичета не плачат 🇧🇬

изречена

Книги

7,00 BGN

2019-03-21T11:53:46+02:00 2.9K 2 4

Сенилга (Сенилга)

ох...
Сил Вам!

2021-07-26T09:13:13+03:00
vui4oto (Момчил Манов)

5 петолъчки - това е една искрена изповед, описание на душевна болка, която почуствах заедно с авторката!

2019-05-28T09:56:12+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Искрено и болезнено, като без упойка!

2019-04-29T14:52:34+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Тъжно до неутешимост...

2019-03-24T07:53:24+02:00
hapka-kapka (Десислава Вълова)

Разбираеми, докосващи образи - "бълбукналото поточе" и мен намокри с тъга! Чета и препрочитам отново твоите майсторски стихове!

2016-09-04T08:23:20+03:00