3.06.2014 г., 11:47 ч.

Без упойка 

  Поезия » Друга
2207 5 25


Когато автобусът изтъня,
сърцето ми прехапано прескочи.
Клепачите промуши и замря
на бузата бълбукнало поточе.
Започнах да броя от този ден
до следващия път минути тихи.
И хем спокойна съм за тебе, хем
в сърцето ми се ражда болен вихър,
а той е силен - къса и руши
безжалостно. И хапе. Прегладнял,
се храни с крехки, страдащи души -
един израстващ душе-канибал.
Аз нямам сила с нищо да го спра,
усеща пустото без тебе вкъщи 
и рови вляво душе-пещера...
Така ми липсваш! Много!
Дъще...

© Мая Попова Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1906 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??