20 jun 2019, 22:15

Без условия

  Poesía » Otra
495 1 0

Без условия

 

Зная, че не трябва да те чакам.
Десетилетия вече отминаха.
Но жадна престана ли в мрака,
видение мое, да те виждам,

 

ще изгубя буквално сърцето си,
защото само от теб е изпълнено,
ти си светлината пред лицето ми,
толкова дълго живота попълвала.

 

Душата без любовта ще линее
и всичко ще е вече безсмислено,
птица волна за обич няма да запее,
а дървото не ще е разлистено,

 

цветята ще спрът да цъфтят,
морето ще отнесе сълзите ми,
звездите няма вече да блестят,
луната ще се вглежда в очите ми,

 

ще търси в тях живот частици,
но там ще царува безлюбовие.
Не ми отнемай, Боже, тази искрица!
Искам си я! Искам... без условия!

 

20 06 2016

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...