Зная, че не трябва да те чакам.
Десетилетия вече отминаха.
Но жадна престана ли в мрака,
видение мое, да те виждам,
ще изгубя буквално сърцето си,
защото само от теб е изпълнено,
ти си светлината пред лицето ми,
толкова дълго живота попълвала.
Душата без любовта ще линее
и всичко ще е вече безсмислено,
птица волна за обич няма да запее,
а дървото не ще е разлистено,
цветята ще спрът да цъфтят,
морето ще отнесе сълзите ми,
звездите няма вече да блестят,
луната ще се вглежда в очите ми,
ще търси в тях живот частици,
но там ще царува безлюбовие.
Не ми отнемай, Боже, тази искрица!
Искам си я! Искам... без условия!
20 06 2016
© Надежда Борисова Всички права запазени