4 jun 2017, 13:41

Без утре?

  Poesía
503 0 0

Смълчана привичност

на чувства изтляли.

Живот в прозаичност,

с мечти излетяли...

 

Тонове фалшиви

в разстроено пиано.

Заспало-саможиви,

предадени от рано...

 

Бездарни рисувачи,

на бъдеще не ясно?

Прекопировачи,

предали се не гласно?

 

Нелепи непукисти,

в безпътицата вием.

Стадо песимисти,

това ли ще сме ние?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

"Съвестта е най-разтегливата морална категория... " 

Тормози ме, да слушам "малки душици" да се оплакват от живота си, а в същото време да не предприемат и крачка към промяна... Всеки съди, без да се "огледа в огледалото"...

Тъжен омагьосан кръг...

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...