Смълчана привичност
на чувства изтляли.
Живот в прозаичност,
с мечти излетяли...
Тонове фалшиви
в разстроено пиано.
Заспало-саможиви,
предадени от рано...
Бездарни рисувачи,
на бъдеще не ясно?
Прекопировачи,
предали се не гласно?
Нелепи непукисти,
в безпътицата вием.
Стадо песимисти,
това ли ще сме ние?
© Мария Божкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
