Смълчана привичност
на чувства изтляли.
Живот в прозаичност,
с мечти излетяли...
Тонове фалшиви
в разстроено пиано.
Заспало-саможиви,
предадени от рано...
Бездарни рисувачи,
на бъдеще не ясно?
Прекопировачи,
предали се не гласно?
Нелепи непукисти,
в безпътицата вием.
Стадо песимисти,
това ли ще сме ние?
© Мария Божкова Всички права запазени