4 июн. 2017 г., 13:41

Без утре? 

  Поэзия
300 0 0

Смълчана привичност

на чувства изтляли.

Живот в прозаичност,

с мечти излетяли...

 

Тонове фалшиви

в разстроено пиано.

Заспало-саможиви,

предадени от рано...

 

Бездарни рисувачи,

на бъдеще не ясно?

Прекопировачи,

предали се не гласно?

 

Нелепи непукисти,

в безпътицата вием.

Стадо песимисти,

това ли ще сме ние?

 

 

© Мария Божкова Все права защищены

"Съвестта е най-разтегливата морална категория... " 

Тормози ме, да слушам "малки душици" да се оплакват от живота си, а в същото време да не предприемат и крачка към промяна... Всеки съди, без да се "огледа в огледалото"...

Тъжен омагьосан кръг...

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??