Без вечния огън
Изгаснахме с вечния огън,
сега ще горим, но от срам –
децата на древния Онгъл,
забравили своя пръв хан.
Изгаснахме, няма надежда,
страната от Рай днес е Ад,
облечен със скъпа одежда
от някой без чест депутат.
Изгаснахме, станахме смешни,
превърнахме гробище в парк
за кучета с дрехи човешки
и хора с омраза към Маркс.
Изгаснахме, станахме лоши,
към себе си, не и към друг,
предал ни със много въпроси
богат чуждестранен боклук.
Изгаснахме, няма надежда,
забравихме Левски дори
със Ботев и, както изглежда,
простакът във нас победи!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Веселин Веселинов Todos los derechos reservados
