Без вечния огън
Изгаснахме с вечния огън,
сега ще горим, но от срам –
децата на древния Онгъл,
забравили своя пръв хан.
Изгаснахме, няма надежда,
страната от Рай днес е Ад,
облечен със скъпа одежда
от някой без чест депутат.
Изгаснахме, станахме смешни,
превърнахме гробище в парк
за кучета с дрехи човешки
и хора с омраза към Маркс.
Изгаснахме, станахме лоши,
към себе си, не и към друг,
предал ни със много въпроси
богат чуждестранен боклук.
Изгаснахме, няма надежда,
забравихме Левски дори
със Ботев и, както изглежда,
простакът във нас победи!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Веселинов Всички права запазени
