22 dic 2017, 13:29

Без заглавие 2

  Poesía
575 8 26

                             

Последната капка, с която ме дави,

разюздана дивост на черна река,

изхрипана песен и нота във сажди,

заключена в клюна на птича душа.

  

зима 2016г. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Майсторска образност! Поздравления!
  • Честита Нова 2018 год,Силве,Бъди здрава,щастлива,не загубвай духа и тонуса си,много да си обичана,да се славиш с успехи!!!
  • Благодаря за хубавите думи и пожелания, Рени, Веси, Иржи и Хари! 💓
  • Направо онемях!Поздравление,Силве!
  • Да се чудиш-човек,който пише такива дълги,умопомрачително подробни разкази,да сгъсти в няколко реда само толкова смисъл!...Това ми напомни...Трябваше ми някаква много,ама много малка картинка/5/5 см/и се обръщам към колежка,която е и голям художник.Дава ми едно пейзажче и определя-50 лева!Аз онемях и се възмутих-колко труд има в такова малко нещо?Та от нея знам,дребното нещо-казано или нарисувано,изисква повече умение и труд....Нали разбра,това е вместо "браво"!И Честита Коледа и Весела Нова Година!Желая ти здраве и безкрайно щастие,Силве!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....