Без заглавие 2
Последната капка, с която ме дави,
разюздана дивост на черна река,
изхрипана песен и нота във сажди,
заключена в клюна на птича душа.
зима 2016г.
© Силвия Илиева All rights reserved.
Последната капка, с която ме дави,
разюздана дивост на черна река,
изхрипана песен и нота във сажди,
заключена в клюна на птича душа.
зима 2016г.
© Силвия Илиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...