25 nov 2008, 18:20

Без заглавие 

  Poesía » De amor
490 0 2
Заключвам
стаята на мрака
и гълтам ключа.
А той потъва мъчително
дълбоко в моето съзнание.
Сега аз зная,
че няма кой да ме спаси.
Защото ние с теб
сме в паралелни
някакви реалности -
за кратко се намираме
и после пак се губим. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марти Петрова Стефанова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??