MaRtiTyyy (Марти Петрова Стефанова) MaRtiTyyy (Марти Петрова Стефанова)
126
25 nov 2008, 18:20

Без заглавие

592 0 2


 

Заключвам

стаята на мрака

и гълтам ключа.

А той потъва мъчително

дълбоко в моето съзнание.

Сега аз зная,

че няма кой да ме спаси.

Защото ние с теб

сме в паралелни

някакви реалности -

за кратко се намираме

и после пак се губим.

 

 

 


 Публикувано в:

1.Литературен сборник "Поетичен диалог" 2007г.                                               2.Литературен сборник "Огледало" 9 бр. към Гимназия с преподаване на чужди езици гр.Плевен 2008г.                                        
Класирано на 2ро място в литературния конкурс "Витошко лале" гр.София 2007г.

 

 

 

 

 


                                                                                                                                    

 

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марти Петрова Стефанова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0