MaRtiTyyy (Марти Петрова Стефанова) MaRtiTyyy (Марти Петрова Стефанова)
126
25 nov 2008, 18:20

Без заглавие

586 0 2


 

Заключвам

стаята на мрака

и гълтам ключа.

А той потъва мъчително

дълбоко в моето съзнание.

Сега аз зная,

че няма кой да ме спаси.

Защото ние с теб

сме в паралелни

някакви реалности -

за кратко се намираме

и после пак се губим.

 

 

 


 Публикувано в:

1.Литературен сборник "Поетичен диалог" 2007г.                                               2.Литературен сборник "Огледало" 9 бр. към Гимназия с преподаване на чужди езици гр.Плевен 2008г.                                        
Класирано на 2ро място в литературния конкурс "Витошко лале" гр.София 2007г.

 

 

 

 

 


                                                                                                                                    

 

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марти Петрова Стефанова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0