MaRtiTyyy (Марти Петрова Стефанова) MaRtiTyyy (Марти Петрова Стефанова)
126
Nov 25, 2008, 6:20 PM

Без заглавие

  Poetry » Love
587 0 2


 

Заключвам

стаята на мрака

и гълтам ключа.

А той потъва мъчително

дълбоко в моето съзнание.

Сега аз зная,

че няма кой да ме спаси.

Защото ние с теб

сме в паралелни

някакви реалности -

за кратко се намираме

и после пак се губим.

 

 

 


 Публикувано в:

1.Литературен сборник "Поетичен диалог" 2007г.                                               2.Литературен сборник "Огледало" 9 бр. към Гимназия с преподаване на чужди езици гр.Плевен 2008г.                                        
Класирано на 2ро място в литературния конкурс "Витошко лале" гр.София 2007г.

 

 

 

 

 


                                                                                                                                    

 

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марти Петрова Стефанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0