25 нояб. 2008 г., 18:20

Без заглавие

588 0 2


 

Заключвам

стаята на мрака

и гълтам ключа.

А той потъва мъчително

дълбоко в моето съзнание.

Сега аз зная,

че няма кой да ме спаси.

Защото ние с теб

сме в паралелни

някакви реалности -

за кратко се намираме

и после пак се губим.

 

 

 


 Публикувано в:

1.Литературен сборник "Поетичен диалог" 2007г.                                               2.Литературен сборник "Огледало" 9 бр. към Гимназия с преподаване на чужди езици гр.Плевен 2008г.                                        
Класирано на 2ро място в литературния конкурс "Витошко лале" гр.София 2007г.

 

 

 

 

 


                                                                                                                                    

 

 

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марти Петрова Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...