25 нояб. 2008 г., 18:20

Без заглавие 

  Поэзия » Любовная
492 0 2
Заключвам
стаята на мрака
и гълтам ключа.
А той потъва мъчително
дълбоко в моето съзнание.
Сега аз зная,
че няма кой да ме спаси.
Защото ние с теб
сме в паралелни
някакви реалности -
за кратко се намираме
и после пак се губим. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марти Петрова Стефанова Все права защищены

Предложения
: ??:??