2 jun 2012, 18:06

Безбожна съм

1.1K 0 4

Прегърбих купола (на църквата до нас).

В молитвеник дописах, че икони хвърлям.

Безбожна съм (но не към Бога) в този час -

десктопът ми съвсем без Него днес осъмна.

 

Прекръсти ме порочна (а знаех, че го иска).

Порочно изродихме думи в редове.

Не търся милост – влюбих се

(неистово).

Душата си обрекох в кибер светове.

 

Не е реален. И не е измислен.

Целува ме и иска ме през десет клика.

Атеистично е (признавам) да обичаш недомислено.

Обожественият възкръсва ли

(когато си поиска)?

 

Открадна ме. По малко всяка нощ.

Изписа ме във графики и тежка проза.

От лошите аз знаех, че избрала съм най-лош –

в малки часове ми беше хипер доза.

 

Говореше за китките и лятото в дъха ми.

Бъговете му с любов защо поправях?

Обърка до побъркване съдбата и съня ми -

невиждани очи не се забравят.

 

Изплаках го. Във 10 инча го изплаках.

Миришеше на обич и цветя в росата.

Не ме пожали (красива съм била разплакана) -

изчопли ми на мишката душата.

 

Отиде си. Тъй както и дойде.

Анатема на всички, дръзнали да съдят мен.

Изгубих го – венча се със реални светове.

И жегна ме със хикса кръв-червен.

 

О, я млъкнете! К’во се кръстите?

„Безбожна” пиша се на църквата във сайта!

От Него ми остана само болката (във пръстите)

и образът му в двеста гигабайта.

 

02.06.2012

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Daisy Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...