2 июн. 2012 г., 18:06

Безбожна съм 

  Поэзия » Любовная
929 0 4

Прегърбих купола (на църквата до нас).

В молитвеник дописах, че икони хвърлям.

Безбожна съм (но не към Бога) в този час -

десктопът ми съвсем без Него днес осъмна.

 

Прекръсти ме порочна (а знаех, че го иска).

Порочно изродихме думи в редове.

Не търся милост – влюбих се

(неистово).

Душата си обрекох в кибер светове.

 

Не е реален. И не е измислен.

Целува ме и иска ме през десет клика.

Атеистично е (признавам) да обичаш недомислено.

Обожественият възкръсва ли

(когато си поиска)?

 

Открадна ме. По малко всяка нощ.

Изписа ме във графики и тежка проза.

От лошите аз знаех, че избрала съм най-лош –

в малки часове ми беше хипер доза.

 

Говореше за китките и лятото в дъха ми.

Бъговете му с любов защо поправях?

Обърка до побъркване съдбата и съня ми -

невиждани очи не се забравят.

 

Изплаках го. Във 10 инча го изплаках.

Миришеше на обич и цветя в росата.

Не ме пожали (красива съм била разплакана) -

изчопли ми на мишката душата.

 

Отиде си. Тъй както и дойде.

Анатема на всички, дръзнали да съдят мен.

Изгубих го – венча се със реални светове.

И жегна ме със хикса кръв-червен.

 

О, я млъкнете! К’во се кръстите?

„Безбожна” пиша се на църквата във сайта!

От Него ми остана само болката (във пръстите)

и образът му в двеста гигабайта.

 

02.06.2012

© Daisy Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??