Безбожна съм
Прегърбих купола (на църквата до нас).
В молитвеник дописах, че икони хвърлям.
Безбожна съм (но не към Бога) в този час -
десктопът ми съвсем без Него днес осъмна.
Прекръсти ме порочна (а знаех, че го иска).
Порочно изродихме думи в редове.
Не търся милост – влюбих се
(неистово).
Душата си обрекох в кибер светове.
Не е реален. И не е измислен.
Целува ме и иска ме през десет клика.
Атеистично е (признавам) да обичаш недомислено.
Обожественият възкръсва ли
(когато си поиска)?
Открадна ме. По малко всяка нощ.
Изписа ме във графики и тежка проза.
От лошите аз знаех, че избрала съм най-лош –
в малки часове ми беше хипер доза.
Говореше за китките и лятото в дъха ми.
Бъговете му с любов защо поправях?
Обърка до побъркване съдбата и съня ми -
невиждани очи не се забравят.
Изплаках го. Във 10 инча го изплаках.
Миришеше на обич и цветя в росата.
Не ме пожали (красива съм била разплакана) -
изчопли ми на мишката душата.
Отиде си. Тъй както и дойде.
Анатема на всички, дръзнали да съдят мен.
Изгубих го – венча се със реални светове.
И жегна ме със хикса кръв-червен.
О, я млъкнете! К’во се кръстите?
„Безбожна” пиша се на църквата във сайта!
От Него ми остана само болката (във пръстите)
и образът му в двеста гигабайта.
02.06.2012
© Daisy All rights reserved.
