Безбрежен полет...

19 abr 2015, 11:02

Poesía

486 0 0

Капки дъжд се стичат

Пролет...

Като лалета на светлината се обричат...

Безбрежен полет...

Прозореца като в огледало

отразява топлината...

Прозрачното водно одеало

разказва за любовта в светлината...

Съзнанието се бушува...

Океан от слънчогледи...

Нещо в моята същност се бунтува,

но нямам сили за душевните беседи...

Вятър...

Сама- а хора около мен...

Искам спомена дори да е театър

и да запазя вечния му плен...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.