Безбрежен полет...

Капки дъжд се стичат

Пролет...

Като лалета на светлината се обричат...

Безбрежен полет...

Прозореца като в  огледало

отразява топлината...

Прозрачното водно одеало  

разказва за любовта в светлината...

Съзнанието се бушува...

Океан от слънчогледи...

Нещо в моята същност се бунтува,

но нямам сили за душевните беседи...

Вятър...

Сама- а хора около мен...

Искам  спомена дори да е театър 

 и да запазя вечния му плен...