Безбрежен полет...

19.04.2015 г., 11:02 ч.

Поезия

579 0 0

Капки дъжд се стичат

Пролет...

Като лалета на светлината се обричат...

Безбрежен полет...

Прозореца като в огледало

отразява топлината...

Прозрачното водно одеало

разказва за любовта в светлината...

Съзнанието се бушува...

Океан от слънчогледи...

Нещо в моята същност се бунтува,

но нямам сили за душевните беседи...

Вятър...

Сама- а хора около мен...

Искам спомена дори да е театър

и да запазя вечния му плен...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.