Безбрежен полет...
Капки дъжд се стичат
Пролет...
Като лалета на светлината се обричат...
Безбрежен полет...
Прозореца като в огледало
отразява топлината...
Прозрачното водно одеало
разказва за любовта в светлината...
Съзнанието се бушува...
Океан от слънчогледи...
Нещо в моята същност се бунтува,
но нямам сили за душевните беседи...
Вятър...
Сама- а хора около мен...
Искам спомена дори да е театър
и да запазя вечния му плен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Дечевска Всички права запазени
