19 апр. 2015 г., 11:02

Безбрежен полет...

973 0 0

Капки дъжд се стичат

Пролет...

Като лалета на светлината се обричат...

Безбрежен полет...

 

Прозореца като в  огледало

отразява топлината...

Прозрачното водно одеало  

разказва за любовта в светлината...

 

Съзнанието се бушува...

Океан от слънчогледи...

Нещо в моята същност се бунтува,

но нямам сили за душевните беседи...

 

Вятър...

Сама- а хора около мен...

Искам  спомена дори да е театър 

 и да запазя вечния му плен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Дечевска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...