Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
7 may 2020, 17:58  

...безброй слънчогледи кълнят... 

  Poesía » Otra
423 6 5

Усещам се някак непълна,
преплитат се хаос и ред
и троскот и пирей покълна,
а слънце посях - в слънчоглед.

Еднакво е черното семе
и често сеячът греши,
в браздите на смутното време,
доброто - коприва души.

И скубя - с опарени пръсти,
зелените нишки преда,
а хаосът лепкав е, гъст и
предсърдно мъждее беда.

Очите си плакна - в небето,
от болка ръцете туптят,
но тихичко - нощем, в сърцето,
безброй слънчогледи кълнят...

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ангелче, Ради, Красе, благодаря ви!
  • Гледам, гледам, а навред,
    що да видя? - слънчоглед!
    Слънцето ли се клонира
    или лято в мен напира
  • В този стих словореда и римата много ми харесват:
    "И скубя - с опарени пръсти,
    зелените нишки преда,
    а хаосът лепкав е, гъст и
    предсърдно мъждее беда"

    Браво! Много е хубаво!
  • Благодаря, Гош! Деа, трогна ме! Благодаря, миличка!
  • Наде!!! 🌞🌻💖Качила съм нещо в "приложни изкуства" - за теб е!!!
    Слънчев, слънчогледов и красив стих!
Propuestas
: ??:??