...безброй слънчогледи кълнят...
Усещам се някак непълна,
преплитат се хаос и ред
и троскот и пирей покълна,
а слънце посях - в слънчоглед.
Еднакво е черното семе
и често сеячът греши,
в браздите на смутното време,
доброто - коприва души.
И скубя - с опарени пръсти,
зелените нишки преда,
а хаосът лепкав е, гъст и
предсърдно мъждее беда.
Очите си плакна - в небето,
от болка ръцете туптят,
но тихичко - нощем, в сърцето,
безброй слънчогледи кълнят...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
