Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
7.05.2020 г., 17:58 ч.  

...безброй слънчогледи кълнят... 

  Поезия » Друга
469 6 4

Усещам се някак непълна,
преплитат се хаос и ред
и троскот и пирей покълна,
а слънце посях - в слънчоглед.

Еднакво е черното семе
и често сеячът греши,
в браздите на смутното време,
доброто - коприва души.

И скубя - с опарени пръсти,
зелените нишки преда,
а хаосът лепкав е, гъст и
предсърдно мъждее беда.

Очите си плакна - в небето,
от болка ръцете туптят,
но тихичко - нощем, в сърцето,
безброй слънчогледи кълнят...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ангелче, Ради, Красе, благодаря ви!
  • В този стих словореда и римата много ми харесват:
    "И скубя - с опарени пръсти,
    зелените нишки преда,
    а хаосът лепкав е, гъст и
    предсърдно мъждее беда"

    Браво! Много е хубаво!
  • Благодаря, Гош! Деа, трогна ме! Благодаря, миличка!
  • Наде!!! 🌞🌻💖Качила съм нещо в "приложни изкуства" - за теб е!!!
    Слънчев, слънчогледов и красив стих!
Предложения
: ??:??