...безброй слънчогледи кълнят...
Усещам се някак непълна,
преплитат се хаос и ред
и троскот и пирей покълна,
а слънце посях - в слънчоглед.
Еднакво е черното семе
и често сеячът греши,
в браздите на смутното време,
доброто - коприва души.
И скубя - с опарени пръсти,
зелените нишки преда,
а хаосът лепкав е, гъст и
предсърдно мъждее беда.
Очите си плакна - в небето,
от болка ръцете туптят,
но тихичко - нощем, в сърцето,
безброй слънчогледи кълнят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
