Усещам се някак непълна,
преплитат се хаос и ред
и троскот и пирей покълна,
а слънце посях - в слънчоглед.
Еднакво е черното семе
и често сеячът греши,
в браздите на смутното време,
доброто - коприва души.
И скубя - с опарени пръсти,
зелените нишки преда,
а хаосът лепкав е, гъст и
предсърдно мъждее беда. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up