3 abr 2009, 10:33

Безценната любов не си е струвала

  Poesía
1.2K 0 9

 

Животът е низ от контрастни моменти...

съдбата - зловеща ирония,

любов и омраза - постоянни фрагменти

и някак химерна хармония.

Тук всяко грозно престъпление

е сякаш тривиално занятие,

ръце протягаш, но за нападение,

доброто е забравено понятие.

И може би потъвам в песимизъм,

изправя ли се, нещо ме събаря,

поезията си превръщам в прагматизъм,

душата ми от болка се затваря.

Сърцето ми с изтекъл срок на годност,

позна ли кой играта му разказа?!

Отказах се от любовта за малко гордост,

най-правилната сделка се оказа.

За малко обич, много съм робувала,

раздавала съм без да получавам,

безценната любов не си е струвала

била съм глупава, сега го осъзнавам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роси Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовта се дарява, без да очакваш нищо в замяна... НО!
    Ако в един момент усетиш, че с цялата си същност си опитвал да напълниш чашата, а тя е без дъно... Осъзнаваш колко е безсмислено всичко...
  • Лелееее страшно''....Всеки следващ път като го чета , ми харесва повече и повече,и го разбирам по различен , начин...Обичам твоята поезия...е малко .....
    кратко...
  • Впечатлена съм, Роси и в случая си много права, но късно го разбра! Браво!!!
  • Много е красиво , пиле !!!
  • За да получиш, трябва много, много да даваш, без да очакваш!
    Трудно е!
    С любовта сделки се не правят!
    Поздрав за стиха и... обичай!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...