Безценната любов не си е струвала
Животът е низ от контрастни моменти...
съдбата - зловеща ирония,
любов и омраза - постоянни фрагменти
и някак химерна хармония.
Тук всяко грозно престъпление
е сякаш тривиално занятие,
ръце протягаш, но за нападение,
доброто е забравено понятие.
И може би потъвам в песимизъм,
изправя ли се, нещо ме събаря,
поезията си превръщам в прагматизъм,
душата ми от болка се затваря.
Сърцето ми с изтекъл срок на годност,
позна ли кой играта му разказа?!
Отказах се от любовта за малко гордост,
най-правилната сделка се оказа.
За малко обич, много съм робувала,
раздавала съм без да получавам,
безценната любов не си е струвала
била съм глупава, сега го осъзнавам.
© Роси Стефанова All rights reserved.
