3.04.2009 г., 10:33

Безценната любов не си е струвала

1.2K 0 9

 

Животът е низ от контрастни моменти...

съдбата - зловеща ирония,

любов и омраза - постоянни фрагменти

и някак химерна хармония.

Тук всяко грозно престъпление

е сякаш тривиално занятие,

ръце протягаш, но за нападение,

доброто е забравено понятие.

И може би потъвам в песимизъм,

изправя ли се, нещо ме събаря,

поезията си превръщам в прагматизъм,

душата ми от болка се затваря.

Сърцето ми с изтекъл срок на годност,

позна ли кой играта му разказа?!

Отказах се от любовта за малко гордост,

най-правилната сделка се оказа.

За малко обич, много съм робувала,

раздавала съм без да получавам,

безценната любов не си е струвала

била съм глупава, сега го осъзнавам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовта се дарява, без да очакваш нищо в замяна... НО!
    Ако в един момент усетиш, че с цялата си същност си опитвал да напълниш чашата, а тя е без дъно... Осъзнаваш колко е безсмислено всичко...
  • Лелееее страшно''....Всеки следващ път като го чета , ми харесва повече и повече,и го разбирам по различен , начин...Обичам твоята поезия...е малко .....
    кратко...
  • Впечатлена съм, Роси и в случая си много права, но късно го разбра! Браво!!!
  • Много е красиво , пиле !!!
  • За да получиш, трябва много, много да даваш, без да очакваш!
    Трудно е!
    С любовта сделки се не правят!
    Поздрав за стиха и... обичай!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...