30 abr 2006, 20:00

Безчувствена

  Poesía
869 0 1
Ти стоиш втренчен в мен,
гледаш ме с поглед толкова студен.
И аз те гледам, но в погледа ми няма даже студенина,
ти не заслужаваш дори това. 
В погледа ми няма и безразличие,
но в твоя долавям някакво двуличие.
Ти казваш, че те гледам с омраза,
но дори така не гледам, за да те накажа.
Аз гледам те, но в погледа ми няма чувства,
безчувствена съм аз сега.
Ти открадна всичките ми чуства,
любовта, омразата,
ти открадна ми дори смеха.
Аз обичах те, обичах те тъй силно,
но ти прибра си любовта.
А после мразех те безумно,
но и омразата си отлетя.
И сега от чуствата ми няма нищо -
безчувствена стоя в ноща.
Аз търсих ги, навсякаде се рових,
навсякаде в моята душа,
но ти прогони ги,
ти взе ми всичко,
сега безчувствена стоя сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...