30 апр. 2006 г., 20:00

Безчувствена 

  Поэзия
702 0 1
Ти стоиш втренчен в мен,
гледаш ме с поглед толкова студен.
И аз те гледам, но в погледа ми няма даже студенина,
ти не заслужаваш дори това. 
В погледа ми няма и безразличие,
но в твоя долавям някакво двуличие.
Ти казваш, че те гледам с омраза,
но дори така не гледам, за да те накажа.
Аз гледам те, но в погледа ми няма чувства,
безчувствена съм аз сега.
Ти открадна всичките ми чуства,
любовта, омразата,
ти открадна ми дори смеха.
Аз обичах те, обичах те тъй силно,
но ти прибра си любовта.
А после мразех те безумно,
но и омразата си отлетя.
И сега от чуствата ми няма нищо -
безчувствена стоя в ноща.
Аз търсих ги, навсякаде се рових,
навсякаде в моята душа,
но ти прогони ги,
ти взе ми всичко,
сега безчувствена стоя сама.

© Карина Кирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??